Първите стъпки в бременооста са ясни – всички се радват, честитят, бъдещата майка започва да се оглежда за бебешки дрешки и да да търси съвети от приятелки и родители, а бъдещия татко – да си търси по-добре платена работа. 🙂 Но после нещата леееекичко се променят. Като например това, че бъдещата майка започва да проявява непредсказуеми желания от рода “хм, как ми се е прияло …” (заместете многоточието с нещо, което въобще не предполагате и което често се намира трудно и струва скъпо) и как до скоро любими ястия, питиета и музика започват все по-силно да я дразнят. Добавете към това засиленото, почти като на хрътка обоняние (“какво мирише толкова в коша за боклук”, “къде си се врял с тия дрехи”, “я отвори прозореца да се проветри…”), непредизвиканите емоционални пристъпи на лошо настроение, добавете гаденето, склоността надълко и нашироко да се коментират въпроси без ясен отговор (“ами сега с това дете… трябва да спестим пари… ще има ли място в квартирата… ами как ще го гледаме… ще се справим ли сами без родителите…”) и объркващите твърдения от рода “ти защо не знаеш аз какво искам” и ще получите горе-долу представа как се чувства един бъдещ татко. С Таня си купихме книжка за бременооста и един от съветите към татковците в нея беше “Запазете си чувството за хумор”. Много мъдър съвет, само дето понякога се чудя как да успея.
“Уф, студено ми е. Затвори прозореца. Ама сега пък ми е задушно. Да де, ама като облека тая блуза ме стяга ластика. Ти пак ли си ял чесън?! Стига си увеличавал музиката. И тая лампа все в очите ми свети. Да ама сега пък нищо не виждам. Какво се шматкаш напред-назад само. Я иди от магазина да купиш плодове. И да не се забравиш там… Хайде вече да се връщаш, че ми е скучно да стоя сама… Аз малко си поплаках докато те нямаше. Много си те обичкам, да знаеш. Ама наистина много миришеш на чесън. ”
Добре че Пепито и Желян (който също очакват бебе) преминават през същите изпитания и има с кого да споделяме опит. И докато двете бъдещи майки ентусиазирано споделят новите усещания и хормоналните промени, ние, двамата бъдещи татковци, умуваме над финансовите въпроси. Въпреки всички неясноти и съмнения мисля, че ще справим много добре. Важното е да обичаме нашите половинки… и нашите деца. В края на краищата нали затова се наричаме семейство.