Днес бях късна смяна – от 11:00 до 20:00. Имам си проект по който да работа, клиентите са доволно досега и си мислех, че до края на смяната ще си изкарам леко и спокойно. Но уви – към 16:30, когато останалите вече си пишеха timesheet-овете изкочи една спешна заявка за оптична връзка. И се наложи да я правя сам, защото бях с един новак който още не познаваше сградата. Мда… пак спасихме Компанията. Добре поне, че наскоро купиха нови лазерни тестери, с които може и един човек да тества оптиката – слагаш на единия край на автоматичен режим и проследяваш сигнала до края. Администратора на Циско-то с нетърпение ме чакаше да довърша и да почне конфигурирането. Само че така и не разбрах как ще конфигурира без другия админ да свърже отсрещната страна 🙂 Но това не е мой проблем. Все още 😉
На прибиране Таня се обади да купя хляб от супермаркета. Никак не обичам да пазарувам, но няма да стоим гладни я. А вкъщи както винаги моята Таничка ме посрещна на вратата. Сега използвам няколкото минутки преди вечеря да драсна някой ред в блога и да хвърля един поглед на любимите сайтове. А после ако остане малко време може да прегледам пак книгите за Python.
Мда – един напълно обикновен работен ден.
Хайде, отивам да вечерям. Приятен апетит и лека нощ 🙂