Лаф на деня (от Дафо):
Бележка на масата до съпруга: “Аз съм на чесъна с бригадира. Сипи на прасето. Яж и ти.”
Отговор под бележката: “Аз отивам да нацепя сливата на комшийката.”

Преди няколко дни бях да инсталирам broadband (някак си думата “широколентов” не звучи толкова… по анличански!) рутер. В къщата, където отидох, бяха само българи, също както в нашата квартира. Когато стана дума кой откъде е, почти веднага изникна въпроса “И ти ли си от Пловдив?”. Наистина, толкова много пловдивчани има в Лондон, че понякога се чудя дали още някой е останал в Пловдив. За сравнение – от всичките ми познати и приятели тук има само няколко, които са от други градове. Има от Карлово, от Бургас, Варна, Свищов, Хасково… От София са най-малко. Но не се и учудвам – София е друга България. И възможностите за работа са повече, и местата за забавления по-разнообразни, и самата работа е по-добре заплатена… Все неща, които са важни за младите хора. Ако си ги имат, стимула да ги търсят някъде в чужбина е по-малък. Тези от приятелите и колегите от университета, които не заминаха “на гурбет”, се преместиха в столицата. От една страна се радвам, че тук имаме толкова познати тук, от друга ми мъчно като се замисля как някой ден, живот и здраве, се приберем с Таня в България и с колко малко от приятелите ще се съберем. Но това е живота.

Може би ще е интересно да разкажа как Таня срещна в Лондон своята най-добра приятелка от техникума. Един ден си пазарувахме двамата в близкия суперкет. Всъщност Таня пазаруваше, аз просто носех кошницата с покупките (магарето защо го канят на сватба 🙂 ). Таня отиде да вземе нещо от отдалечените рафтове … и не се върна. След половин час, леко притеснен, че е купила нещо твърде голямо, за да може да го носи сама я потърсих и я намерих щастливо да си говори (на български) с приятна двойка. Оказа се нейната съученичка, с която са били на един чин и нейния приятел. Кой каза, че светът бил малък! Много е бил прав. И ако някой си мисли че това си е било чиста случайност, само седмица по-късно Таня почти се сблъскала на излизане от метрото с нейна колежка от университета 🙂 Съвпадение? Или просто късо съединение в Матрицата 😉 Но фактът си е факт – определено в Лондон се усеща влиянието на филибелии. Само дето кафене “Пловдив” го държи албанец, а складовете с българска лютенца, саламурено сирене и вафли Мура се държат от турци. Е, на това му казвам Интернационал 🙂