1. В началото на десетилетието лихвения процент в САЩ започва да намалява и към 2004 година стига до абсолютния си минимум от порядъка на 1 процент. Това стимулира търсенето на заеми, особено на ипотечните и много хора закупуват жилища. В стремежа си за повече клиенти и съответно по-големи печалби, банките отпускат ипотеки с ниска начални лихва за ограничен срок (една-три години) на всеки желаеш, с минимални или дори никакви проверки дали въпросния желаещ може да си позволи вноските по заема. Поради тази причина тези заеми са по-рискови и се наричат “нискокачествени” (subprime) и по принцип лихвата по тях (след първоначалния промоционален период) е доста по-висока, следователно са по-доходоносни за отпускащите ги банки.
2. Всеки ипотечен заем се застрахова в случай на фалиране на плащащите ги хора. През последните години банките започват да структурират “нов” начин на застраховка, който се състои в разделянето на заема на части и продажбата на тези части на различните инвестиционни банки и хедж фондове. Тези застраховки се рекламират като първокачествени (AA, prime) , с висок лихвен процент, но без асоциираните рискове на subprime ипотечните заеми. В резултат на разпределянето на части от застраховката на тези заеми и продажбата им в пакет с други инвестиционни продукти, много банки от целия свят се оказват съ-застрахователи на ипотечния заем. Тези инвестиционни пакети се наричат “Косвени задължения по заем (Collateralized debt obligation). Навремето финансистът Уорън Бъфет нарича [PDF] този вид финансови продукти “Финансовия еквивалент на оръжия за всеобщо унищожение”.
3. Тъй като тези subprime ипотечни заеми са с по-голяма лихва те носят по-големи печалби на банката и съответно до повече бонуси на служителите (и особено на изпълнителните директорите), които пък от своя страна стимулират към повече и по-рискови закупувания на въпросните subprime заеми.
4. В резултат на лесното отпускане на ипотеки, търсенето на имоти нараства прекомерно, цените на жилищата скачат с всеки месец, съответно расте нуждата от по-големи кредити за закупуване на жилище. В същото време поощрявани от лесните заеми и растящите цени на имотите, собствениците на жилища вземат нови заеми, застраховани с непрекъснато растящата цена на имота. Банките съответно са по-щедри ако ипотеката е гарантирана с имот, чиято цена расте, защото в случай на фалит на собственика, банката ще получи повече пари от продажбата на имота, отколкото е отпуснатия заем за него.
5. Отпуснатите заеми се използват за закупуването на повече вносни стоки вместо да се инвестират в местната икономика и САЩ постепенно натрупва растящ външнотърговски дефицит. Останалите държави, особено тези които изнасят в САЩ, се сдобиват с все повече долари, в резултат на което цената на долара спрямо останалите валути намалява. Това води до повишение на цените на вносните стоки за американците, което обикновено се транслира до по-атрактивни цени на изнасяните стоки (те стават по-евтини) и стимулиране на вътрешното производство, съответно повишава заетостта на работната сила (с други думи – намалява безработицата). За съжаление в консуматорско общество взимането на заем е по-лесно отколкото лишаването в краткосрочен план, особено когато консуматорите са уверени, че икономиката ще върви само нагоре.
6. Износителите към САЩ виждайки очевидно прогресираща икономика, влагат придобитите долари в закупуването на финансови инструменти (акции, облигации, финансови пакети) на американската борса. Така докъм началото на 2007 около една четвърт от собственоостта на финансовите активи в САЩ е в ръцете на външни инвеститори.

Ето такава е обстановката в началото на 2007 година.

Имаме много раздадени ипотечни кредити, растящи до небето цени на имотите, поевтиняващ долар и множество банки закупили косвени задължения. Проблемите започват когато все повече от банковите длъжници не могат да си плащат заемите поради факта, че основния лихвен процент расте, че самите длъжници не могат да си позволят плащането на каквито и да било вноски (затова и заемите са subprime – заради рисковете свързани с тези длъжници), а самия факт че длъжниците са “неблагонадеждни” означава че трябва да плащат по-високи лихви от “надеждните” такива. Изпадането в несъстоятелност на длъжниците води до плащане на неустойки от застрахователите на ипотеката и в случая на косвените задължения – на задължения на банките закупили пакети от инвестиционни продукти. По-голям брой неплатежоспособни платци значи и по-големи цени на застраховките на заемите, което пък води до повишаването на лихвата по тях, което пък води до повече фалирали собственици на имоти. Този процес бавно но сигурно започва да се отразява на американската икономика до степен в която американското правителство се принуждава да налее сериозни суми в двете най-големи американски ипотечни корпорации – Freddie Mac и Fanny Mae, за да ги спаси от банкрут.

За съжаление думите на Уорън Бъфет се оказват пророчески и заради косвените задължения световните банки изпадат в криза. Косвените задължения започват да се наричат “токсични активи” и тяхната търговия на практика спира, обричайки на банкрут много от финансовите институции инвестирали в тях. Банките започват да обявяват загуби и в даден момент много от тях не могат да осигурят ликвидност (т.е. да осигурят паричен поток необходим да покрива техните задължения) което автоматично води до обявяване им във фалит. Малкото останали ликвидни банки, вдигат лихвените си проценти, започват да гледат под лупа всичките си длъжници, спират отпускането на нови заеми и започват да набират нови средства, за да подсигурят съществуването си. Липсата на кредити и доверие между банките, особено тези с голям брой “токсични активи” води нова финансова криза – т.нар. кредитна криза (credit crunch).

През Септември 2008 една от петте големи инвестиционни банки на Уолстрийт – Lehman Brothers обявява банкрут, друга от “петте големи” – Merill Lynch пък бива закупена от Bank of America, Bear Sterns бива продадена на JP Morgan, а останалите банки на Уолстрийт променят статуса си от чисто инвестиционни банки към търговски такива. По мнението на много експерти американското правителство оставя Lehman да фалира за да бъде урок на останалите банки. За съжаление, урока е идва твърде късно и само седмица след това правителството обявява опрощаване на дълговете на няколко други големи банки, за да избегне колапс на целия финансов сектор. За сравнително кратък период финансовия свят се променя коренно, като много от големите играчи се сливат помежду си, някои биват спасявани от правителството с финансови инжекции от порядъка на милиарди долари, а други биват обявени във фалит и разпродадени на конкуренцията. Американският Конгрес гласува мулти-милиардни нисколихвени заеми, за да помогне на банките да преодолеят кризата, която те самите са предизвикали. Тези пари идват от данъците и изглежда данъкоплатците ще трябва да платят сега огромните бонуси на банкерите раздадени през последните десетилетие. Заради глобализацията на световната икономика много други банки в Европа и Азия биват засегнати сериозно и доста държавни банки предприемат подобни на американците мерки, за да избегнат задълбочаване на кризата.

Потърпевши от кредитната криза не са само банките. Изправени пред липсата на достъпни парични средства много предприятия и бизнеси страдат, доста от тях предприемат съкращения на разходите и персонала, а някои така и не успяват да се справят и затварят. Това увеличава безработицата, намалява покупателната способност на населението, съответно бизнеса страда още повече и така цикъла на кризата се затваря. Поради тези причини това, което започна като криза на доверието между банките е на път да се превърне в борба за оцеляване на бизнеса и бърка сериозно в джоба на обикновения гражданин.

Допълнителен фактор утежняващ кризата е главоломно падащите цени на имотите в САЩ. Високата лихва и големите изисквани гаранции от кредитодателите затрудняват неимоверно искащите да купят жилище, и за да компенсират намаленото търсене, продавачите намалят цените на имотите. Обезценяващите се имоти поставят в много неизгодно положение хората, които си плащат ипотеките, защото в определен момент излиза че жилището им струва по-малко от цената на ипотеката и те всъщност са на непрестанно растяща загуба.

Заради гореизброените фактори много потребители се стремят да намалят разходите и ограничават покупките до най-необходимото, което пък води до свиването на икономиката. Това оказва влияние на ценните книжа и тяхната стойност намалява. Допълнително несигурността на финансовия пазар дестабилизира акциите и облигациите и много от тях губят от стойността си въвличайки в загуби техните собственици. Както стана ясно по-горе голяма част от тези собственици са чуждестранни инвеститори и така кризата в американската икономика се разраства и непосредствено засяга глобалната такава.

Следвайки логиката на икономическия цикъл всяко “изкачване” на икономиката бива следвано от “свиване” или рецесия. Обикновено рецесията засяга само определена държава или регион следваща неговия икономически цикъл. Тази година обаче кризата бива категоризирана като “най-голямата след Голямата депресия от 1930-та година”. С други думи – този път кризата е от тези, която се случва веднъж на 100 години. Ще бъде трудно да се преодолее, но дано уроците не бъдат забравени. Управлението на финансите на каквото и да било ниво трябва винаги да бъде балансирано и умерено, и алчността, колкото и присъща да е на всеки, не бива да бъде оставена да засенчва здравия разум в търсене на Голямата Печалба.