<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Toshe and Tanya's blog &#187; Stories from the past</title>
	<atom:link href="http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/category/stories-from-the-past/feed" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://toshe.bukov.com/blog</link>
	<description>Toshe and Tanya's thoughts about Life, the Universe and Everything</description>
	<lastBuildDate>Mon, 19 Oct 2009 12:10:49 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.0</generator>
		<item>
		<title>ASL PLS*</title>
		<link>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2009/04/29/215</link>
		<comments>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2009/04/29/215#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 29 Apr 2009 19:55:59 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Toshe</dc:creator>
				<category><![CDATA[Emotions]]></category>
		<category><![CDATA[Stories from the past]]></category>
		<category><![CDATA[The matrix world]]></category>
		<category><![CDATA[hacker]]></category>
		<category><![CDATA[irc]]></category>
		<category><![CDATA[manifesto]]></category>
		<category><![CDATA[past]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://toshe.bukov.com/blog/?p=215</guid>
		<description><![CDATA[Преди няколко дни се рових из архивните копия и попаднах на разни неща които съм писал в студентските години докато работех да изкарам някой лев през лятото в различни интернет зали. Учудващо за мен, въпреки че е минало бая време оттогава (повече отколко ми се иска да си призная), някои от текстовете са изненадващо актуални [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Преди няколко дни се рових из архивните копия и попаднах на разни неща които съм писал в студентските години докато работех да изкарам някой лев през лятото в различни интернет зали. Учудващо за мен, въпреки че е минало бая време оттогава (повече отколко ми се иска да си призная), някои от текстовете са изненадващо актуални (поне за мен) и днес.  По-долу е една кратка статия, нахвърлена по времето на една нощна смяна след продължително киснене в IRC чатове. Приятно четене.</p>
<p><em>* ASL PLS е- популярно съкращение на &#8220;age, sex, location please&#8221; (моля, какви са ти възрастта, пола и къде си в момента) използвано в IRC чатовете.</em></p>
<p><em>Действието се развива някъде в късните 90-те или в ранните години на 21-ия век.</em></p>
<p><span style="color: #008000;">/server shake.your-brain.mil</span></p>
<p><span style="color: #008000;">*** connected</span></p>
<p><span style="color: #008000;">/nick <span>root@<span>localhost</span>.<span>edu</span></span></span></p>
<p><span style="color: #008000;">/j #enter_in_the_real_life</span></p>
<p><span style="color: #008000;">/me is online</span></p>
<p><span>Мдааа! Във времето на поколението    на &#8220;<span>asl</span> <span>pls</span>&#8221; и безсънните нощи game-ване взех да си мисля, че нещо    не ми е наред. Когато бъдещето беше още светло, компютрите &#8211; Правец, а операционната    система &#8211; DOS, когато Microsoft още не беше заразила 90% от PC-тата със Windows,    а Интернет беше чуждица, денем и нощем бълнувах за един брой ЕИМ (за непросветените    &#8211; Електронно Изчислителна Машина, което е българската дума за computer). Сега,    10-ина години по-късно, във времето на www, Counter-Strike и &#8220;Click here&#8221;    си мечтая за простото удоволствие да поговоря с някого за нещо различно от темата    PC-та. Напоследък първите думи на хората около мен са: &#8220;Здрасти! Абе да    знаеш що ми забива Explorer-а&#8221;, &#8220;Я кажи откъде да си сваля&#8230;&#8221;,    &#8220;Що не ми бачка мрежовата карта&#8221; или вариации по темата. Какво стана    с другите умозанимаващи дейности? Страх ме е да попитам каква е последната книга,    която въпросната личност е чела, защото рискувам да получа съобщението &#8220;Error    404 &#8211; Not Found&#8221;. Е все пак е по-добре от &#8220;Error 500 &#8211; Internal server    error&#8221;, което е резултат от моите усилия да сменя темата на нещо различно    от последното играно ниво на Quake или поредната <span>Holywood</span>-ска промивка на мозъка,    наречена кино.</span></p>
<p><span style="color: #008000;"><span>*** <span>SeXy</span> has invited    you to join #f&#8230;_all_the_chicks</span></span></p>
<p><span style="color: #008000;">/ignore S*.*</span></p>
<p>Става ми смешно, когато    всеки втори, който се е научил да инсталира Windows (просто натискай бутона    &#8220;Next&gt;&#8221; докато видиш бутона &#8220;Finish&#8221;) се именува хакер.    Без дори да е чел МАНИФЕСТА. Не, не кой да е манифест а <a title="Hacker's Manifesto" href="http://www.phrack.org/issues.html?issue=7&amp;id=3&amp;mode=txt">Манифестът    на хакера</a>. Ще цитирам нещо от него:</p>
<blockquote><p>&#8220;&#8230;Да,    Аз съм престъпник. Моето престъпление е любопитството ми. Моето престъпление    е, че съдя за хората по това, което казват и мислят, не по това как изглеждат.    Моето престъпление е, че съм по-умен от Вас, нещо, което Вие никога няма да    ми простите. Аз съм хакер и това е моя манифест. Вие може да спрете един от    нас, но не може да спрете всички&#8230; А Вие&#8230; Вие всичките сте еднакви&#8230; &#8220;</p></blockquote>
<p><span style="color: #008000;"><span>/ban #<span>hakers</span> *.* </span></span></p>
<p>Е, не искам да подценявам    новоизпечените компютърни специалисти, по съвместителство наричани хакери,    но не виждам нищо героично в това да издърпаш няколко програми от Мрежата и    да скапеш нечие PC през IRC-то и съответно да ликвидираш нечии неколкомесечен    труд например. По-трудното е обратното. Но май взех да ставам твърде поучителен    и досаден. Последно по темата &#8211; хакер не е онзи шумния на съседния компютър    в залата, който се провиква, че току-що е изритал някой от 4ат-а, а онова малкото,    приведено на клавиатурата момченце, което почти не използва мишката и чиито    desktop изглежда скучен в черно-белите си цветове.</p>
<p><span style="color: #008000;"><span>*** you were kicked    by <span>LamerZ</span> (reason: speak too much)</span></span></p>
<p><span style="color: #008000;">*** attempting to rejoin</span></p>
<p><span style="color: #008000;">/part #life_is_so_complicated</span></p>
<p>Изглежда, че няма измъкване    от тия компютри. Но ако все още не сте си обременили съзнанието с някой курс    по компютърна грамотност, послушайте ме &#8211; НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ. Все едно ви чувам:    &#8220;Дааа, лесно му е на тоя, нали си ги знае нещата&#8221; Е да ама ако знаете    как искам някой път да мога да напиша:</p>
<p><span style="color: #008000;">DELTREE /y c:\</span></p>
<p>e, но все пак си пазя    по едно архивно копие под ръка <img src='http://toshe.bukov.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':-)' class='wp-smiley' /> </p>
<p><span style="color: #008000;">File not found</span></p>
<p><span style="color: #008000;">c:\install\setup</span></p>
<p>Дерзайте. Учете се и преди    да си ви хванали неотменно вървящите със техниката комплекси, си спомнете, че    Техниката е направена да служи на Хората, не обратното! А Хората на кой служат?    Хм, ще оставя това на вашето въображение (ако все още ви се намира, моето го    вградиха във browser-а и сега си върви като plug-in).</p>
<p><span style="color: #008000;">/quit (/me enters to    the MATRIX)</span></p>
<p><span style="color: #008000;">Not responding.</span></p>
<p><span style="color: #ff0000;"><span>Kernel32.<span>exe</span> has performed    an illegal operation and will be shut down.</span></span></p>
<p><span style="color: #008000;">rebooting&#8230;</span></p>
<p><span style="color: #008000;">&#8212; TO|_|_|E    &#8212;</span></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2009/04/29/215/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>1</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Глупавите неща които причиняваме на компютрите си</title>
		<link>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2008/03/19/127</link>
		<comments>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2008/03/19/127#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 19 Mar 2008 16:23:55 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Toshe</dc:creator>
				<category><![CDATA[Life, the Universe and Everything]]></category>
		<category><![CDATA[Stories from the past]]></category>
		<category><![CDATA[The matrix world]]></category>
		<category><![CDATA[Fun]]></category>
		<category><![CDATA[IT]]></category>
		<category><![CDATA[linux]]></category>
		<category><![CDATA[old times]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2008/03/19/127</guid>
		<description><![CDATA[В едно от компютърните списания които чета тия дни имаше тема за най-глупавите неща правени от компютърните специалисти на техните лаптопи и настолни компютри. Четейки признанията на авторите на списанието се замислих какви са моите прегрешения по темата. Не успях да се сетя за много. Истината е че дълго време нямах собствен компютър и когато [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>В едно от компютърните списания които чета тия дни имаше тема за най-глупавите неща правени от компютърните специалисти на техните лаптопи и настолни компютри. Четейки признанията на авторите на списанието се замислих какви са моите прегрешения по темата. Не успях да се сетя за много. Истината е че дълго време <a href="http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2006/12/16/98">нямах собствен компютър</a> и когато най-сетне се сдобих с такъв се стараех да си го пазя много. Може би затова успявам дълго време да избегна проклятието на разлятата чаша кафе върху клавиатурата или не дай си боже &#8211; върху самия компютър. Сигурно фактът че не пия кафе също оказва влияние. Все пак и аз не съм безгрешен и бих допринесъл достатъчно материал за не една и две статии в списание. Откъде да започна&#8230; мдааа. Нека да е от моята сисадминиска кариера.</p>
<p>По времето когато преподавах в <a href="http://www.cacad.com/">Академията</a> се наложи да инсталирам уеб и пощенски сървър. Въоръжен с много ентусиазъм и малко знания направих една инсталация на Линукс и потроших няколко дни да я настройвам за нашите нужди придобивайки в процеса малко повече знания и губейки голяма част от ентусиазма. За историята е важно да се отбележи избора ми на файлова система &#8211; воден от изследователския си нюх и подкован със статистики и мнения от форуми, заложих на сравнително новата и революционна за времето си ReiserFS (версия 3). Дотук лошо няма. Сървъра си работеше перфектно, и няколко дни се разхождах със приповдигнатото самочувствие на врял и кипял админ. За съжаление един ден реших да оптимизирам още малко нещата и след като няколко процеса забиха взех че рестартирах сървъра. След рестарта бях топло посрещнат от съобщението, че на диска няма разпозната файлова система. Има едно особено състояние на духа, което предизвика съвсем осезаемо физическо усещане на обливане със студена пот. В този момент имах удоволствието да изпитам това състояние в цялата му прелест. След това го изпитах още веднъж при осмислянето на факта, че не бях направил нито едно архивно копие след инсталацията. Последващите няколко часа бяха прекарани в разкачване на дискове, закачването им на друга машина и пускането на проверка на файловата система. В края на упражнението имах почти цялата система възстановена. Почти. Бърза проверка показа че всичките файлове са намерени&#8230; по-точно всичките 117 000 (словом: сто и седемнадесет хиляди) разпокъсани парченца от файловете. Мърфи се беше пресегнал през временно-пространствения континиум и стовари закона си с цялата си мощ върху нашият беден сървър в секундата когато съм натискал бутона за захранването. Рестарта съвпаднал точно с момента, когато дървото на файловата система се е балансирало водейки до загубата на индекса на файловете и директориите. Така че информацията все още си беше на диска, само че файловата система не знаеше къде да ги намери. В тази фаза студеното изпотяване вече ми се струваше нормално състояние. Но какво са 117 000 парчета от файлове за Истинския Администратор &#0153;. След подробно търсене из парченцата успях да намеря части от текстовата конфигурация на повечето услуги и след още няколко дни (вече имах опит) сървъра беше онлайн отново. Този път направих архивно копие. Както и месец след това. И на всеки два месеца след тази случка. Не че се наложи да ги ползвам.</p>
<p>От втората ми проява на изключителна глупост в най-неподходящ момент си изпати <a href="http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2005/10/04/74">Stoma</a>. В живота на всеки един кандидат инженер идва момент в който трябва да се изправи пред комисия за защита на дипломна работа. В случая на Stoma тази дипломна работа включваше реализацията на клъстер от няколко разнородни машини. Като новоизпечен инженер дипломирал се няколко месеца по-рано, естествено горях от желание да изявя своите способности и предложих помощта си. Беше ранен следобед когато настроихме машините и Stoma приключваше последните приготвления за тестовете. Все още неудовлетворен че не съм успял да демонстрирам най-доброто от себе си се лог-нах в компютъра на Stoma и в изблик на ентусиазъм пуснах обновяване на операционната система (Линукс естествено, какво друго може да се ползва за клъстери!). Излязоха разни въпроси на които естествено отговорих с &#8220;Yes&#8221; без даже да ги чета като един истински инженер. (Истинският Инженер &#0153; не чете съобщения &#8211; той винаги знае какво прави). Мярнах някакъв ред за премахвани пакети, обаче така и на разбрах какво става докато не чух някакъв стон откъм бюрото на Stoma. Бърз поглед към монитора му и забелязах как прозорците на приложенията един по един се затварят точно като на филм. Stoma имаше изражението на корабокрушенец, който току що е видял спасителния кораб да се отдалечава към хоризонта. Секунда по-късно се обърна към мен с един такъв леко плашещ поглед, че набързо се отказах да давам каквито и да било идеи. Към три и половина сутринта успяхме да възстановим щетите. Аз се прибрах към пет а защитата беше в осем. Няма нужда да споменавам че Stoma се справи блестящо. Само че се съмнявам дали ще ми повери друга машина за настройване.</p>
<p>Историята познава още много случаи на проява на глупост от моя страна, но стига толкова хвалби за един постинг. </p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2008/03/19/127/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>8</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Забавна математика с Python</title>
		<link>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2007/11/13/123</link>
		<comments>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2007/11/13/123#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 13 Nov 2007 19:47:37 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Toshe</dc:creator>
				<category><![CDATA[Life, the Universe and Everything]]></category>
		<category><![CDATA[Stories from the past]]></category>
		<category><![CDATA[The matrix world]]></category>
		<category><![CDATA[IT]]></category>
		<category><![CDATA[math]]></category>
		<category><![CDATA[mpmath]]></category>
		<category><![CDATA[old times]]></category>
		<category><![CDATA[programming]]></category>
		<category><![CDATA[python]]></category>
		<category><![CDATA[sympy]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2007/11/13/123</guid>
		<description><![CDATA[Спомените ми от първите години в Техническия университет (освен разбиващите купони и хроничното студентско безпаричие) са свързани с писането на огромно количество протоколи от измервания и сума ти свързани с това изчисления. Понякога се изкушавах да си напиша кратка програма за да си сметна и начертая графиките от измерените резултати вместо налагания от някои преподаватели [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Спомените ми от първите години в Техническия университет (освен разбиващите купони и хроничното студентско безпаричие) са свързани с писането на огромно количество протоколи от измервания и сума ти свързани с това изчисления. Понякога се изкушавах да си напиша кратка програма за да си сметна и начертая графиките от измерените резултати вместо налагания от някои преподаватели методи с калкулатор и милиметрова хартия. Проблемът беше, че сметките често не бяха елементарни, а Паскал (и по-късно Java) не са от най-лесните за ползване езици за бързи сметки от мързеливи студенти като мен. По-късно се налагаше да правим преобрзувания на уравнения и да ги опростяваме, а единствения софтуер който донякъде помагаше беше MathLab. Въоръжени с него и с теоремите на Нагласаяев и Натъмъняев успявахме да открием нови клонове в инженерната математика. Наистина се изискваше много усилия от предварително дадения ни за сравнение резултат да приложим реверсивен инженериг и да скалъпим обратно оригиналното задание на проекта, но историята познава и по-големи героични постъпки (като например свързването на амперметър като волтметър или паралелното свързванео на електролитни кондензатори към променливотокови трансформаторни вериги).</p>
<p>От тези времена ми остана един респект към многостъпковите изчисления (и към електролитните кондензатори) и често след това съм се чудил дали няма наистина удобен инструмент точно за такива уморителни, но необходими математически гимнастики. Изискванията ми за подобен софтуер са скромни &#8211; да е софтуер с отворен код, преносим (Linux/Windows), да е простичък за инсталация и употреба и по възможност да се разширява лесно. По едно време се бях отказал да търся (а и не ми трябваше, честно казано) докато преди месец попаднах на <a href="http://code.google.com/p/sympy/">SymPy</a> и <a href="http://code.google.com/p/mpmath/">mpmath</a>. Първата е библиотека занимаваща се със символна алгебра (от типа колко е (ax<sup>2</sup> + by<sup>3</sup>)<sup>2</sup> * (x + y<sup>2</sup>)<sup>2</sup> в разгъната форма) изчисляваща също интеграли и диференциали от символни уравнения (такива с неизвестни като x, y и z например). Втората библиотека и за смятане на реални и комплексни числа с произволна точност. Точно така &#8211; с <strong>произволна</strong>. И двете библиотеки са писани на <a href="http://python.org/">Python</a> които освен че е страшно лесен за учене и експериментиране е също и много мощен скриптов език. И двете библиотеки са с отворен код и понеже са на Python са достъпни на всички софтуерни платформи <a href="http://en.wikipedia.org/wiki/Python_(programming_language)#Implementations">поддържани</a> от езика. Ала един пример говори повече от сто реклами, така че ето един пример:<br />
<code><br />
>>>from sympy import *<br />
>>>x = Symbol('x')<br />
>>>y = Symbol('y')<br />
>>>a = ((x**2 + y**3)**2 * (x+y**2)**2)<br />
>>>b.expand()<br />
x**6 + y**10 + x**2*y**6 + x**4*y**4 + 2*x*y**8 + 2*x**2*y**7 + 2*x**4*y**3 + 2*x**5*y**2 + 4*x**3*y**5<br />
>>><br />
</code><br />
Трите символа &#8220;>&#8221; са от промпт-а на Python интепретатора. Последния ред е всъщност разгънатата форма на по-горното уравнение. Звздичката е знак за умножение а двойната звезда  &#8211; повдигане на степен. За домашно &#8211; сметнете уравнението на степен 3 <img src='http://toshe.bukov.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' /><br />
Това далеч не е всичко. Ето друг пример (взет от <a href="http://code.google.com/p/sympy/wiki/Tutorial">ръководствотото на SymPy</a>):<br />
<code><br />
>>> from sympy import *<br />
>>> x=Symbol("x")<br />
>>> limit(sin(x)/x, x, 0)<br />
1<br />
>>> limit(x, x, oo)<br />
oo  <em># това е знака за безкрайност <img src='http://toshe.bukov.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' /> </em><br />
>>> limit((5**x+3**x)**(1/x), x, oo)<br />
5<br />
</code><br />
Някой спомня ли си как се смятаха границите (лимеси) от училище? Е, с няколко реда код няма да ви се налага да ги смятате.</p>
<p>Впечатлих ли ви? А ето какво може да прави mpmath:<br />
<code><br />
>>> from mpmath import *<br />
>>> pi<br />
mpf('3.1415926535897932384626433832793')<br />
</code><br />
Хм, дотук &#8211; нищо впечатляващо. Ала нека да променим прецизността след десетичната точка (която по подразбиране е 30 знака):<br />
<code><br />
>>> from mpmath import *<br />
>>> mpf.dps = 100 <em># задаваме броя на знаците след десетичната точка</em><br />
>>> pi<br />
mpf('3.14159265358979323846264338327950288419716939937510582097494459230781640628620899862803482534211706798')<br />
</code><br />
Това е числото Пи със сто знака след десетичната точка (или запетая &#8211; кое е по-правилното?). А ето го със 1000 знака:</p>
<p>3.1415926535897932384626433832795028841971693993751058209749445923078164062862<br />
089986280348253421170679821480865132823066470938446095505822317253594081284811<br />
174502841027019385211055596446229489549303819644288109756659334461284756482337<br />
867831652712019091456485669234603486104543266482133936072602491412737245870066<br />
063155881748815209209628292540917153643678925903600113305305488204665213841469<br />
519415116094330572703657595919530921861173819326117931051185480744623799627495<br />
673518857527248912279381830119491298336733624406566430860213949463952247371907<br />
021798609437027705392171762931767523846748184676694051320005681271452635608277<br />
857713427577896091736371787214684409012249534301465495853710507922796892589235<br />
420199561121290219608640344181598136297747713099605187072113499999983729780499<br />
510597317328160963185950244594553469083026425223082533446850352619311881710100<br />
031378387528865875332083814206171776691473035982534904287554687311595628638823<br />
53787593751957781857780532171226806613001927876611195909216420199</p>
<p>За домашна &#8211; пробвайте със  10000 знака <img src='http://toshe.bukov.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' />   Повече примери и идеи за ползване на mpmath вижте нейната <a href="http://code.google.com/p/mpmath/wiki/Documentation">документация</a>.</p>
<p>Забележка: За момента двете библиотеки дефинират числото Пи по свой начин, който не е съвместим, затова рестартирайте комания интерпретатор на Python между тестовете за да получите смислени резултати.</p>
<p>Стана ли ви интересно? Аз със сигурност съм заинтригуван! Сега се надявам по-малко ученици и студенти да четат това, че иначе много домашни ще станат безумно лесни за решаване с няколко редова програмка <img src='http://toshe.bukov.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_biggrin.gif' alt=':D' class='wp-smiley' /> </p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2007/11/13/123/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>13</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Терминатор&#8230;. на оптика</title>
		<link>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2005/03/04/35</link>
		<comments>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2005/03/04/35#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 04 Mar 2005 22:31:49 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Toshe</dc:creator>
				<category><![CDATA[Stories from the past]]></category>
		<category><![CDATA[The matrix world]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2005/03/04/35</guid>
		<description><![CDATA[Вчера преминах кратък курс по терминиране на оптични комуникационни кабели (fibres). инструкторът беше от Belden и съответно всички конектори и оптични кабели бяха на Belden. За тези, които името не им говори нищо - това е бившата NORDX/CDT, която пък от своя страна е поделение на бившата Nortel, която пък е трансформираната Northern Telecom, която пък е наследник на Bell Telephone, основана от Александър Бел, създателя на телефона...]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Вчера преминах кратък курс по терминиране на оптични комуникационни кабели (fibres). инструкторът беше от <a href="http://www.nordx.com/public/htmen/0_0.asp">Belden</a> и съответно всички конектори и оптични кабели бяха на <a href="http://www.nordx.com/public/htmen/0_0.asp">Belden</a>. За тези, които името не им говори нищо &#8211; това е бившата <a href="http://nordx.com">NORDX/CDT</a>, която пък от своя страна е поделение на бившата <a href="http://www.nortel.com/">Nortel</a>, която пък е трансформираната <a href="http://www.nordx.com/public/htmen/1_1.htm">Northern Telecom</a>, която пък е наследник на Bell Telephone, основана от Александър Бел, създателя на телефона. Всъщност нещата с преобразуването на компаниите са малко по-сложни, но който се интересува от подробности и история &#8211; нека да погледне <a href="http://www.nordx.com/public/htmen/1_1.htm">тук</a>, <a href="http://www.belden.com.au/content.cfm?infopageID=106">тук</a>, <a href="http://www.nortelnetworks.com/corporate/events/2004c/css2004/quebec_sponsors.html">тук</a> и <a href="http://investor.belden.com/history.cfm">тук</a>. Курсът беше повече от интересен, защото използвахме последно поколение конектори и влакна, способни да предават до 10 Gbps (това е 100 пъти по-бързо от нормален 100 Mbps Fast ethernet) и въпреки това конекторите няма нужда да се сплайсват (splicing  е термин за свързването на оптични влакна посредством &#8220;заваряване&#8221; при висока температура). Вместо това те се кримпват (crimping &#8211; свързване на конектори с кабелите посредством специални клещи). По този начин силно се улеснява внедряването на оптични връзки в локалните мрежи и се намалява крайната цена на инсталациите. Тенденцията е до няколко години оптичните връзки да надминат по брой на инсталациите тези с медни UTP връзки и да доминират на пазара. Ако преди съм имал някакви съмнения дали това ще стане, сега съм повече от убеден, че със сравнително простите технологии за терминиране като тези на Belden бъдещето на изцяло оптичните локални мрежи не е далеч в бъдещето, а вече в настоящето. Вярно че цената все още е фактор (&pound;5 за конектор), но с усвояването на технологията и навлизането на повече конкуренция, цените неминуемо поевтинеят (някой помни ли времето на $50 за BNC конектор&#8230; ех, а бяхме млади и зелени <img src='http://toshe.bukov.com/blog/wp-includes/images/smilies/icon_smile.gif' alt=':)' class='wp-smiley' />  ). На курса разучихме и как точно да измерваме характеристике на оптичните връзки, макар че за мен лично нямаше особено нови неща (кратка извадка от автобиографията &#8211; инженер с магистърска степен по &#8220;Оптични и мобилни комуникации&#8221;). Интересно ми беше все пак да узная, че се очаква в средата на 2006 да се приеме стандарта за 10Gps по медни връзки. Макар за момента тези скорости да ми се струват повече от огромни, мисля че бързо ще се намерят приложения за оползотворяването им &#8211; например отдалечени масиви за съхранение на данни (вместо хард диска на лаптопа вкъщи използваш този на работната станция в офиса), интерактивно видео в реално време, HDTV ( High Definition Television) телевизия и особено в клъстерите (clusters) и <a href="http://www.grid.org/home.htm">grid</a> супер компютрите. Живот и здраве, ще поживеем и ще видим. А може да се появят дори съвсем неочаквани приложения за тези скорости, приложения за които дори сега и не предполагаме. Важното е, че научих още нещо ново и се надявам наученото да ми свърши работа и да ме държи на &#8220;върха на вълната&#8221;.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2005/03/04/35/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>16</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>За мишките и хората</title>
		<link>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2005/01/29/21</link>
		<comments>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2005/01/29/21#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 29 Jan 2005 17:22:42 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Toshe</dc:creator>
				<category><![CDATA[Life, the Universe and Everything]]></category>
		<category><![CDATA[Stories from the past]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2005/01/29/21</guid>
		<description><![CDATA[За мишките и хората]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<blockquote><p>
Мъдрият няма нужда да се доказва;<br />
този, който трябва да се доказва, не е мъдър.<br />
Учителят не притежава нищо.<br />
Колкото повече той прави за другите,<br />
толкова по-щастлив е.<br />
Колкото повече дава на останалите,<br />
толкова по-богат е.<br />
Чрез липсата на власт<br />
Учителят води.</p>
<p><strong>Лао Дзъ</strong>
</p></blockquote>
<p>
Пак ще стане дума за приятелите.  Не знам при другите хора как е, но в живота ми има няколко специални приятели.  Специални не защото са ми повече приятели от другите или пък защото се ползват с привилегии сред останалите (не мисля че сред истинските приятелства въобще е възможно да съществуват подобни привилегии), а защото са имали и продължават да оказват огромно влияние върху моето развитие като личност и професионалист. Надявам се да не се обидят, че споменавам имената им в блога, но това е един от начините да изразя голямото си уважение и благодарност към тях.<br />
<br />
<span id="more-21"></span><br />
<br />
Ако има някой, когото да нарека първоучител и мой духовен наставник (знам че сега се усмихва на тези думи) в хобито, което по-късно се превърна и в моя професионална ориентация, то това несъмнено е Clio.  Бях в седми клас когато той, почти без да ме познава, ми даде няколко безценни книги от култовата тогава поредица &#8220;16 разредни персонални компютри&#8221;. Може би сегашните поколения ще се смеят на съдържанието на тези книжки, но във времената на Правец 8 и 16 (аналози на Apple ][ и IBM PC XT), на българизиран dBase II и ДОС 16 (хакнат IBM DOS 3.10) , на 5,25 инчовите флопидискове и първите компютърни вируси (Cascade и Ping Pong), когато Интернет беше още чуждица,  книгите за компютри бяха дефицит. Единствения източник на информация бяха няколкото оскъдни странички информация в разните (вероятно пиратски) копия на западен софтуер които няколко български компании &#8220;локализираха&#8221; и с които големите държавни институции създаваха своите информационни бази данни. А дори и да излезеше някоя интересна книга за компютри на пазара, то цената и беше просто космическа за моя ученически бюджет. Затова и толкова много ценях литературата с която Clio ме снабдяваше. Първите ми опити да програмирам на BASIC бяха вдъхновени от &#8220;Язык програмиррований BASICA для ИБМ ПК&#8221;, а следващите (на Pascal съответно) &#8211; от  &#8220;Паскаль &#8211; Руководство для пользователя&#8221; и &#8220;Ръководство по Турбо Паскал 3.0&#8243;.  Повечето от книгите бяха на руски &#8211; англоезична литература много рядко проникваше зад желязната завеса. И досега си спомням, донякъде с усмивка, първите ми програми &#8211; елементарен редактор за отпечатане ред на принтера и електронен калкулатор.  На фона на програмите, писани от Clio се чувствах като пале &#8211; малко преди да емигрира видях разпечатката от неколко хиляди редовата му програма на BASIC (но не Visual)  за оразмеряване крилата на самолет.  По-късно, когато започнах курсовете по английски, Clio ми заемаше английските списания от фирмата, където работеше. След заминаването му останах известно време в &#8220;безтегловност&#8221; след което започнах да спестявам пари (от закуски) и си купувах 5.25 инчови дискети и броевете на списание &#8220;Компютри&#8221;.  После се абонирах и за вестник &#8220;Computerworld&#8221;, който пък беше повод да се запозная с друг важен за мен човек. Но за него &#8211; някой друг път. След няколкомесечно затишие получих бележка със странно име и символа <strong>@</strong> в него. Първите ми срещи с Интернет емейл адресите и писането на електронна поща започнаха да изискват все по-значителна част от и без това недостатъчните джобни пари, но удоволствието от новия начин на комуникация омаловажаваше липсата на сутрешната баничка с боза. Още в първите си отговори Clio писа:</p>
<blockquote><p>
&#8220;Дори лошият ти английски е за препоръчване от пред перфектният български, ако се стремиш да успееш в областта на компютрите.&#8221;
</p></blockquote>
<p>който намек ме караше да се потя с всеки емейл по няколко часа  над компютъра борейки се с английските словоформи. Както показа бъдещето, съветът му беше повече от мъдър. Година по-късно след първите ми опити в сферата на уеб програмирането получих от него две големи &#8220;тухли&#8221; с методи за програмиране &#8211; току-що издадени и струващи малко състояние (спред моите възможности тогава) . След моите постоянни оплаквания, че старата 386-ица вече не ми върши работа Clio ми изпрати части да си сглобя собствено PC. Изпрати ми също и разни компоненти, които продавах и спестявах пари за новия компютър. А когато най-сетне си го купих &#8230; заминах за Обединеното Кралство. Но дори и тук напътствията на Clio, моралната му подкрепа и съветите продължават да ме зареждат с оптимизъм и енергия. Ако сега четеш това, приятелю, искам да ти кажа, <strong>БЛАГОДАРЯ</strong>. Благодаря ти за всички усилия, които правиш. Дори и понякога да не ги заслужавам.<br />
</></p>
<p>
Вчера се чухме отново с него. Станал е татко за втори път. Радвам се много, че след толкова години скитания и тормоз като емигрант най-сетне успя да си устроиш живота, към които се стремеше толкова силно.  Радвам се заедно с цялото ти семейство, приятелю, и ти пожелавам занапред още повече професионални успехи и семейно щастие.
</p>
<p>
Чувствам се странно въодушевен, когато разказвам за такива забележително упорити и винаги положително настроени хора като Clio. Още повече, когато ги познавам лично.  Мисля си &#8220;Дано повече хора се гордеят с такива приятели.&#8221; Стискам палци да е така.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://toshe.bukov.com/blog/index.php/post/2005/01/29/21/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>3</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
