Tова е превод на оригиналния текст от Phrack:

Днес хванаха още един – навсякъде из вестниците тръбят “Младеж арестуван във възка с компютърно престъпление”, “Хакер арестуван след опит за проникване в банка”….

Глупави деца. Всичките са еднакви.

Но дали и вие, въпреки всичките ви титли и техническа мисъл от на ниво от 50-те години на миналия век, някога сте поглеждали през очите на хакера? Замисляли ли сте се какво го всъщност го мотивира, какво го прави такъв какъвто е и защо е станал такъв?

Аз съм хакер, а това е моят свят….

Всичко започна от училището… Аз съм по-умен от повечето от другите деца в класа, а глупостите на които ни учеха там ме оттегчават…

На умник се прави, а?  Да върви по дяволите.  И той е като всички останали.

В часа за петнайсти път ни обясняват как се опростяват дробни числа. Аз знам как се прави. “Не, не госпожо Смит, нямам го в тетрадката си – сметнах го наум…”

Проклет умник. Сигурно го е преписал. Те всичките са еднакви.

Днес направих откритие. Намерих компютър. Много е як. Прави точно това,  което искам да прави. Ако направи грешка, то е само защото аз съм му казал така и грешката всъшност е моя. Не защото не ме харесва… или се плаши от мен… или си мисли че се правя на много умен… или че не обича да обяснява и защото всъщност мрази работата си като учител…

Проклето дете. Само гледа да играе игри на компютъра. Като всички останали.

И после … се случи… Отворих вратата към един нов свят… течейки по телефонната линия като хероин през вените на наркоман, пулсирайки в електронени вълни изпращани по кабела, в бягство от ежедневните простотии… към един нов пристан.

Това е…. моят свят. Аз съм част от него. Той ми принадлежи….  както и аз на него.
Познавам всеки в него… дори и да не съм ги срещал, дори никога да съм си говорил с тях… дори никога повече да не чуя за тях… Познавам ги всичките.

Хлапака пак ли е на телефонната линия! Мътните да го вземат. И всичките като него също.

Можете да заложите задника си, че всички ние сме еднакви. В училището ни хранеха с бебешка каша, когато ние копнеехме за пържоли… А парченцата месо които успяваха да се промъкнат между кашата бяха сдъвкани и безвкусни.  Над нас издевателстваха садисти… а останалите просто ни игнорираха с апатия. Малкото, които имаха какво да ни научат, ни намериха за деца изпълнени с желание, но те бяха капка вода в пустинята.

Сега това е нашият свят… светът на електроните и мрежовия суич, на красотата на битовете и байтовете. Ние използваме безплатно услуги, които и без това трябва да струват стотинки, ако не бяха притежавани и експлоатирани от алчни печалбари, и заради това ни наричат престъпници.  Ние търсим познание… а вие ни наричате престъпници.  Ние съществуваме без цвят на кожата, без националност, без религиозни пристрастия… а вие ни наричате престъпници. Вие построихте атомната бомба. Вие подстрекавате войни. Вие убивате, мамите и лъжете, а искате да ви повярваме, че е за наше добро и че престъпниците всъщност сме Ние.

Да, аз съм престъпник. Моето престъпление е това че съм любознателен. Моето престъпление е че съдя за хората по това, което казват и мислят, не по това как изглеждат. Моето престъпление е, че съм по-умен от Вас, нещо, което Вие никога няма да ми простите.

Аз съм хакер и това е моя манифест.  Може да спрете мен, но не може да спрете всички ни… защото… вие всичките сте еднакви.

+++ Менторът +++

1. В началото на десетилетието лихвения процент в САЩ започва да намалява и към 2004 година стига до абсолютния си минимум от порядъка на 1 процент. Това стимулира търсенето на заеми, особено на ипотечните и много хора закупуват жилища. В стремежа си за повече клиенти и съответно по-големи печалби, банките отпускат ипотеки с ниска начални лихва за ограничен срок (една-три години) на всеки желаеш, с минимални или дори никакви проверки дали въпросния желаещ може да си позволи вноските по заема. Поради тази причина тези заеми са по-рискови и се наричат “нискокачествени” (subprime) и по принцип лихвата по тях (след първоначалния промоционален период) е доста по-висока, следователно са по-доходоносни за отпускащите ги банки.
2. Всеки ипотечен заем се застрахова в случай на фалиране на плащащите ги хора. През последните години банките започват да структурират “нов” начин на застраховка, който се състои в разделянето на заема на части и продажбата на тези части на различните инвестиционни банки и хедж фондове. Тези застраховки се рекламират като първокачествени (AA, prime) , с висок лихвен процент, но без асоциираните рискове на subprime ипотечните заеми. В резултат на разпределянето на части от застраховката на тези заеми и продажбата им в пакет с други инвестиционни продукти, много банки от целия свят се оказват съ-застрахователи на ипотечния заем. Тези инвестиционни пакети се наричат “Косвени задължения по заем (Collateralized debt obligation). Навремето финансистът Уорън Бъфет нарича [PDF] този вид финансови продукти “Финансовия еквивалент на оръжия за всеобщо унищожение”.
3. Тъй като тези subprime ипотечни заеми са с по-голяма лихва те носят по-големи печалби на банката и съответно до повече бонуси на служителите (и особено на изпълнителните директорите), които пък от своя страна стимулират към повече и по-рискови закупувания на въпросните subprime заеми.
4. В резултат на лесното отпускане на ипотеки, търсенето на имоти нараства прекомерно, цените на жилищата скачат с всеки месец, съответно расте нуждата от по-големи кредити за закупуване на жилище. В същото време поощрявани от лесните заеми и растящите цени на имотите, собствениците на жилища вземат нови заеми, застраховани с непрекъснато растящата цена на имота. Банките съответно са по-щедри ако ипотеката е гарантирана с имот, чиято цена расте, защото в случай на фалит на собственика, банката ще получи повече пари от продажбата на имота, отколкото е отпуснатия заем за него.
5. Отпуснатите заеми се използват за закупуването на повече вносни стоки вместо да се инвестират в местната икономика и САЩ постепенно натрупва растящ външнотърговски дефицит. Останалите държави, особено тези които изнасят в САЩ, се сдобиват с все повече долари, в резултат на което цената на долара спрямо останалите валути намалява. Това води до повишение на цените на вносните стоки за американците, което обикновено се транслира до по-атрактивни цени на изнасяните стоки (те стават по-евтини) и стимулиране на вътрешното производство, съответно повишава заетостта на работната сила (с други думи – намалява безработицата). За съжаление в консуматорско общество взимането на заем е по-лесно отколкото лишаването в краткосрочен план, особено когато консуматорите са уверени, че икономиката ще върви само нагоре.
6. Износителите към САЩ виждайки очевидно прогресираща икономика, влагат придобитите долари в закупуването на финансови инструменти (акции, облигации, финансови пакети) на американската борса. Така докъм началото на 2007 около една четвърт от собственоостта на финансовите активи в САЩ е в ръцете на външни инвеститори.

Ето такава е обстановката в началото на 2007 година.

Имаме много раздадени ипотечни кредити, растящи до небето цени на имотите, поевтиняващ долар и множество банки закупили косвени задължения. Проблемите започват когато все повече от банковите длъжници не могат да си плащат заемите поради факта, че основния лихвен процент расте, че самите длъжници не могат да си позволят плащането на каквито и да било вноски (затова и заемите са subprime – заради рисковете свързани с тези длъжници), а самия факт че длъжниците са “неблагонадеждни” означава че трябва да плащат по-високи лихви от “надеждните” такива. Изпадането в несъстоятелност на длъжниците води до плащане на неустойки от застрахователите на ипотеката и в случая на косвените задължения – на задължения на банките закупили пакети от инвестиционни продукти. По-голям брой неплатежоспособни платци значи и по-големи цени на застраховките на заемите, което пък води до повишаването на лихвата по тях, което пък води до повече фалирали собственици на имоти. Този процес бавно но сигурно започва да се отразява на американската икономика до степен в която американското правителство се принуждава да налее сериозни суми в двете най-големи американски ипотечни корпорации – Freddie Mac и Fanny Mae, за да ги спаси от банкрут.

За съжаление думите на Уорън Бъфет се оказват пророчески и заради косвените задължения световните банки изпадат в криза. Косвените задължения започват да се наричат “токсични активи” и тяхната търговия на практика спира, обричайки на банкрут много от финансовите институции инвестирали в тях. Банките започват да обявяват загуби и в даден момент много от тях не могат да осигурят ликвидност (т.е. да осигурят паричен поток необходим да покрива техните задължения) което автоматично води до обявяване им във фалит. Малкото останали ликвидни банки, вдигат лихвените си проценти, започват да гледат под лупа всичките си длъжници, спират отпускането на нови заеми и започват да набират нови средства, за да подсигурят съществуването си. Липсата на кредити и доверие между банките, особено тези с голям брой “токсични активи” води нова финансова криза – т.нар. кредитна криза (credit crunch).

През Септември 2008 една от петте големи инвестиционни банки на Уолстрийт – Lehman Brothers обявява банкрут, друга от “петте големи” – Merill Lynch пък бива закупена от Bank of America, Bear Sterns бива продадена на JP Morgan, а останалите банки на Уолстрийт променят статуса си от чисто инвестиционни банки към търговски такива. По мнението на много експерти американското правителство оставя Lehman да фалира за да бъде урок на останалите банки. За съжаление, урока е идва твърде късно и само седмица след това правителството обявява опрощаване на дълговете на няколко други големи банки, за да избегне колапс на целия финансов сектор. За сравнително кратък период финансовия свят се променя коренно, като много от големите играчи се сливат помежду си, някои биват спасявани от правителството с финансови инжекции от порядъка на милиарди долари, а други биват обявени във фалит и разпродадени на конкуренцията. Американският Конгрес гласува мулти-милиардни нисколихвени заеми, за да помогне на банките да преодолеят кризата, която те самите са предизвикали. Тези пари идват от данъците и изглежда данъкоплатците ще трябва да платят сега огромните бонуси на банкерите раздадени през последните десетилетие. Заради глобализацията на световната икономика много други банки в Европа и Азия биват засегнати сериозно и доста държавни банки предприемат подобни на американците мерки, за да избегнат задълбочаване на кризата.

Потърпевши от кредитната криза не са само банките. Изправени пред липсата на достъпни парични средства много предприятия и бизнеси страдат, доста от тях предприемат съкращения на разходите и персонала, а някои така и не успяват да се справят и затварят. Това увеличава безработицата, намалява покупателната способност на населението, съответно бизнеса страда още повече и така цикъла на кризата се затваря. Поради тези причини това, което започна като криза на доверието между банките е на път да се превърне в борба за оцеляване на бизнеса и бърка сериозно в джоба на обикновения гражданин.

Допълнителен фактор утежняващ кризата е главоломно падащите цени на имотите в САЩ. Високата лихва и големите изисквани гаранции от кредитодателите затрудняват неимоверно искащите да купят жилище, и за да компенсират намаленото търсене, продавачите намалят цените на имотите. Обезценяващите се имоти поставят в много неизгодно положение хората, които си плащат ипотеките, защото в определен момент излиза че жилището им струва по-малко от цената на ипотеката и те всъщност са на непрестанно растяща загуба.

Заради гореизброените фактори много потребители се стремят да намалят разходите и ограничават покупките до най-необходимото, което пък води до свиването на икономиката. Това оказва влияние на ценните книжа и тяхната стойност намалява. Допълнително несигурността на финансовия пазар дестабилизира акциите и облигациите и много от тях губят от стойността си въвличайки в загуби техните собственици. Както стана ясно по-горе голяма част от тези собственици са чуждестранни инвеститори и така кризата в американската икономика се разраства и непосредствено засяга глобалната такава.

Следвайки логиката на икономическия цикъл всяко “изкачване” на икономиката бива следвано от “свиване” или рецесия. Обикновено рецесията засяга само определена държава или регион следваща неговия икономически цикъл. Тази година обаче кризата бива категоризирана като “най-голямата след Голямата депресия от 1930-та година”. С други думи – този път кризата е от тези, която се случва веднъж на 100 години. Ще бъде трудно да се преодолее, но дано уроците не бъдат забравени. Управлението на финансите на каквото и да било ниво трябва винаги да бъде балансирано и умерено, и алчността, колкото и присъща да е на всеки, не бива да бъде оставена да засенчва здравия разум в търсене на Голямата Печалба.

As advised at the end of Linux Journal article I visited BBC Consultation page and filled out the questionaire. I also decided to publish it on my blog, to make sure my concerns will not dissapear buried under the usual bureaucracy typical for large organizations. Below are the questions and my answers.

Answer:
Yes, I agree. However I would like to be able to access these services without being limited to single vendor operating system or media players thus restricting my personal choice and limit the options I am entitled to.

Answer:
Yes, I certainly would like to see BBC not only to follow, but leads the wave of new on-demand services. It will be so much more convenient for me and my family to access BBC content and feel that the tax I pay is really well worth paying for.

Answer:
I would rather prefer to have permament copy of the content since I have already paid for producing it. When I buy DVD, I own it, without limitation on how many times I could watch it. However I understand that may not be always achievable, but BBC should take every effort to avoid making content which need technical measure protections (also known as DRM) which actually prohibits users for watching the content they already have paid for.

Answer:
It is reasonable to expect people would like to see the whole season if they missed first few episodes while watching an episode in the middle of the series. However the whole point of having on-demand service is just that – having it ON DEMAND, no matter when or where the people are. So while I agree with convenience of a feature like “series stacking” I don’t see much value in it if BBC would really like to dedicate itself to on-demand service market. With regard to what series I would expect to be included – all educational programs for kids, all nature and science series and probably some news. As for the limitations – to re-iterate again: why should you put limitations on taxpayers for content created with their money?

Answer:
As I am using non-Microsoft software I don’t want to see BBC commiting itself to Microsoft only software (or any other single-vendor software in that matter). The idea of the content is to be UNIVERSALLY accessible and locking out even potential users is neither acceptable for organization like BBC, nor market wise – if BBC lock-out non-Microsoft customers, then someone else will fill the gap. And at the end of the day why should BBC impose restrictions to what software THEIR viewers are using, especially considering that these viewers have paid for making BBC productions in a first place? Also I would like to question the reason for choosing Microsoft, US based company sued for monopolistic methods both in US and EU and known to use vendor lock-in techniques? Doesn’t this undermine BBC independence and doesn’t it lower the confidence in UK’s own Information Technology capabilities?

Answer:
As long as BBC holds the copyrights or the books are already in public domain, I don’t see any reason not to. In other cases BBC could ask copyright holders to license their writings under Creative Commons Licenses whenever possible.

Answer:
If the classic music listeners are in decline, then the music should be promoted more. The easiest way to achieve this is to allow more classic music downloads. This in turn will attract more people who will eventually want more music, buy some of it, seek to attend live classical perfomances and thus will revive the market and benefit musicians. On the other hand if the people have no interest in classic music, even free downloads would have no effect on the market – they will just ignore this music alltogether.

Answer:
I reckon this kind of control will be major help for parents, but if the Internet has taught us something, this is that any kind of censorship will eventually be overcome. This does not, however, belittle the ability of parents to choose what their kids can watch.

Answer:
I don’t mind having access to non-BBC content. I assume BBC have to charge additional charge its subscribers for this content and if this is clearly labelled and the viewer can watch the content without being forced to use single-vendor software, operating system or hardware I am happy with this.

Answer:
As with the previous question – I don’t mind having additional content providers on BBC site as long as they do not force me what software or hardware I must use to access their content.

Answer:
I haven’t read the licenses in details, so I can not comment this at the moment. I only wish the licenses are not written as such, that I need a lawyer to translate them for me.

Answer:
Please use open technologies and open standards whenever possible. BBC is public institution and as such should serve in public interests. This means providing the content the public has paid for without imposing heavy handed restrictions, without locking out users, avoiding single vendor lock-in, adapting to new Internet realities and ultimately – maintaining the trust public has in BBC. I’ll be happy to know that my taxes are well spent and make my children’s life better with more content accessible to them than I had a chance to have.

Сигурно на всеки му се случвало като малък да отвори стенния часовник, за да види къде се крие кукувичката. Или да изтърбуши току-що подарения робот-играчка, за да го накара да тича вместо само да ходи. Или пък дори да разглоби радиото, за да си направи собствена радиостанция. Аз със сигурност съм правил тези неща. Водени от любознателността и авантюристичния дух всички от нас са правили своите малки открития докато се формира представата ни за света такъв, какъвто го възприемаме понастоящем. И докато не винаги резултатите от нашите експерименти са успешни (часовника така и не проработи пак, робота спря даже и да крачи а от радиото работеща остана само антената) и не всички са щастливи от тях (баба и дядо останаха без любимия си унгарски часовник) то удовлетворяването на любопитството ни е достатъчна награда и стимул към нашето въображение и съзидателност. А с натрупаният опит всеки следващ наш експеримент става все по-сложен, по-интересен и (в повечето случаи) по-малко деструктивен. (Аз лично след третия разглобен часовник се научих, че не трябва да вадя пружината от него, тъй като после е почти невъзможно да я върна обратно.) За някои хора интересът как работят нещата около нас остава и след детството им и определя по-нататъшната им професионална ориентация. И ако повечето детски опити за разгадаване на тайните имат минимални последици (тежки въздишка от собствениците на часовниците и поступване от родителите), то в света на възрастните може да има сериозни поражения върху финансовото състояние и свободата на индивида. Процесът на разгадаване на тайните на функционирането на продукти и системи посредством тяхното разглобяване е познат под термина “реверсивен инженеринг” (reverse engineering). За разлика от придобиването на научно познание в случая на реверсивен инженеринг разглобяваните продукти и системи са произведени от други хора или фирми. Евентуално в определението може да бъде включено и създаването на аналогичен продукт или система за да се докажат верността на изводите от реверсивния инженеринг. (Не твърдя да съм изчерпателен с определенията. Изглежда дори самите изследователи не могат точно и ясно да дефинират посочените термини.) Съществуват условно два начина за реверсивен инженеринг – тип “бяла кутия” (white box) и тип “черна кутия” (black box). При първият тип е достъпна вътрешната структура на изследвания обект (система). При втория обектът се разглежда като непозната структура и за процесите в нея може да се съди само по нейните входно-изходни характеристики. С други думи се подава въздействие на входа на обекта (в случая на система се подава входна информация), отчита се отговора на това въздействие и след анализиране на резултатите се правят модели на вътрешната структура. Процесът се повтаря, докато изработените модели могат да предвидят резултата от произволно входно за обекта или системата въздействие. Въз основа на тези модели впоследствие могат да се изработят аналози на обектите или системите. Както лесно може да се предположи изследването на “бели кутии” е далеч по-лесно от изследването на “черни”. За съжаление в реалния живот случаите с черни кутии е далеч по-често срещан от тези с бели. Защо е така?

Скриването на вътрешната структура често значително улеснява потребителите на обектите. Например на един шофьор на автомобил не е необходимо да познава устройството на двигателя с вътрешно горене, за да го управлява. От друга страна ако има това познание, то той ще е може да се справи далеч по-добре в случай на повреда – ако не да я отстрани самостоятелно, то поне да я локализира, поръча заместител или уведоми съответните ремонтни бригади. В съвременният свят обаче съществуват толкова много взаимосвързани системи от обекти, всеки от които е достатъчно сложен сам по себе си, че е практически невъзможно за един човек да има познание по всичко едновременно. Но това което е невъзможно за един е постижимо за общността. По-късно ще се спра на тази аналогия, когато коментирам възможностите на общността на свободния софтуер да се справя с проблемите с които обикновеният разработчик или потребител се сблъскват.

Следва продължение…

В конкретния случай член на Европейският парламент е коментирал изнесените факти от FFII като “явно Съвета към президентството е съкратил някои от процедурните правила” което е силно дипломатичен начин да се каже, че Съвета към президентството, който говори от името на целият Европейски Съвет е взел решение, без да се съобрази с мнението на членуващите държави. Всъщност дори не е било проведено гласуване дали спорната директива да бъде премахната, въпреки едностранните декларации за неодобрение, приложени към нея от осем държави, седем от които първоначално са гласували за приемането и. Особено остра е тази на Полша: “…въпреки, че приемаме приетото политическо решение и не смятаме да го атакуваме, все пак намираме, че текстът от 18 май (т.е. директивата за приемането на софтуерноте патенти – б.пр.) е нашият най-лош кошмар”(оригиналният текст е тук (pdf)). По-нататък в отвореното писмо се описва първоначалното одобряване на директивата, което е направено в три добавени в последния момент промени, без да бъде дадено достатъчно време на членовете на Съвета да се свържат със собствените си специалисти, за да я обсъдят. Освен това парламентът на Дания бива подведен от своят министър (някой да надушва корпуция?! – б. пр) да гласува “за” и в последващия скандал правителството на Дания се съгласява да гласува “против” в случай, че директивата се подложи на повторно гласуване… до което така и не се стига.

Какво би следвало да се направи сега? Европейският парламент има правото да отмени директивата за софтуерните патенти с гласуване с мнозинство, но такъв случай би бил явно противопоставяне на решението на Съвета и създаването на напрежение в политическата институция – нещо което европейската бюрокрация се стреми да избегне по всякакъв начин. Особено когато се очаква скоро да бъде приета единна Европейска Конституция. А относно нея самата – Йонас осочва следния параграф: “”Интелектуалната собственост ще бъде защитена”. Вземайки пред вид, че повечето хора считат софтуерните патенти за интелектуална собственост, то всяка директива, изключваща изрично софтуерните патенти би била противоконституционна. Това само по себе си изглежда достатъчно плашещо, но това не е всичко. Напоследък с термина “интелектуална собственост” силно се злоупотребява и все по-масово се популяризира заблудата, че “всяка идея е интелектуална собственост”. Подобна клауза, включена в Европейската Конституция и тълкувана по този начин за в бъдеще би довела до остро противоречие с Член 10 от Европейската харта за Човешките права.”

Какви са изводите? Ето кратка история на събитията, направени от FFII, за да бъде премахната спорната директива:

1. Осигурена е подкрепата на Комитета по правните въпроси към Европейския парламент
2. Заявката за отмяна на директивата е била подкрепена с огромно мнозинство в пленарната зала
3. Въпреки това Комисията е отказала да премахне директивата като единственото обяснение от нея до момента е “искаме процедурата да продължи”

1. След това FFII е осигурила малцинство в Съвета достатъчно да блокира директивата.

Членовете на това малцинство са Испания, Австрия, Белгия, Италия, Португалия, Дания, Полша, Унгария, Латвия и Холандия.

2. Позицията е била покрепена още и от парламентите на Германия, Холандия и Дания.
3. Съвета “съкращава някои от процедурните правила” и одобрява директивата “за да избегнем създаването на прецедент, който би могъл да използван за създаването на бъдещи забавяния в други процеси”.

“След като демкрацията се проваля толкова много пъти, ситуацията понастоящем е такава, че някои хора създадоха сайт, където можете да вложите пари, с които да бъде подкупен Съвета, тъй като това е единственият възможен начин той да бъде убеден да направи нещо (адресът на сайта е http://mjr.iki.fi/texts/patentfund). Въпреки, че може да изглежда като шега, след целия този фарс и подигравка с демократичните принципи, нищо чудно ако това наистина е единственият възможен начин за влияние.”

“Европейската Конституция би трябвало да предпази от всички подобни недемократични похвати, но тя не определя изрично дали хората, създали директивата трябва да бъдат различни от тези, които управляват Европейското Бюро по Патентите (както е в случая – б. пр.). Тя също така не казва нищо по въпроса дали е редно Комисията да прави корекции на директивите в последната минута, за да обърка делегатите, но не прави и нищо, за да го избегне. Тя не твърди, че политическите споразумения са официална и последна инстанция, но също така и не ги третира като като квитанция от кои да е магазин, дори когато трябва да бъдат третирани като такива.”

“Нима се очаква все още да вярвам в този фарс, претендиращ да бъде Единна Европейска политическа система?! Ами дайте ми поне шанс…”

Относно автора:
Йонас Мебе изследовател в сферата на компютърните науки в университета Ghent в Белгия и е член борда на Фондацията за Свободна Информационна Инфраструктура (Foundation for a Free Information Infrastructure – FFII) .

Още един анализ за провала на демократичните принципи в Еропейските структури и дискредитирането на Европейиския Съюз като цяло може да се намери и следните адреси:

• http://k.lenz.name/wordpress/index.php?p=26
• http://wiki.ffii.org/SwpatcninoEn

Източник: LWN.net
Оригинал: http://lwn.net/Articles/126739/

Бележки на преводача:
Не твърдя да съм следвал последователно оригиналният текст. Нито съм се опитвал да го превеждам бувално. Следвал съм оригиналната мисъл на автора и съм представил фактите в светлината на собствените си убеждения, което ме прави до известна степен пристрастен. Тъй като не съм добре запознат със структурата на Европейският съюз (явно съществен пропуск на всеки настоящ или бъдещ европеец) не претендирам за точен превод на имената на европейските политически структури. Освен това съм използвал собствени мисли, където съм сметнал за необходимо.

Първо малко уточнение – това, че тази директива е приета не означава още че имаме закон за софтуерните патенти. Това е само първата (да се надяваме и последна) стъпка към подобен закон. Поразителна е обаче причината, която Съвета изтъква за приемането на директивата: “Приемаме тази позиция заради организационни причини, а именно – да избегнем създаването на прецедент, който би могъл да използван за създаването на бъдещи забавяния в други процеси”. Както коментира ZDNet: “Свалете клавиатурите, доблестни рицари на Отворения Код; вие загубихте свобода си в името на благородна кауза”. Или с други думи – за да бъде удовлетворена бюрократичната необходимост от затварянето на всички клаузи в предложените за одобрение документи беше зачеркната свободата на Свободния Софтуер. И съответно – свободата на ВСИЧКИ НИ. Ако някой мисли че преувеличавам – нека малко се образова и прочете чудесните статии “Как да не позволим на патентите да «затворят» отворените протоколи” и “За авторското право …“. Още по-фрапатното е начина по който директивата е приета – “…в нарушение на процедурните правила и въпреки очевидната липса на мнозинство на членуващите държави и заявките на някои от тях за подновяване на преговорите (относно спорната директива) ” (източник на цитата) Лично на мен това ми навява на тоталитаризъм. Ако това е лицето на Европейският съюз, ако това са директивите, които се избират от неговия Съвет, чудя се дали някой някой би искал децата му да израснат Европа. Дали смяната на един тоталитарен режим с друг – още по-глобален и ограничаващ е това, към което наистина се стремим?!

�а за момент предположим, че бъде приет закон за патентоване на софтуерните изобретения и бизнес методи. Какво означава това за мен? Че трябва да се преквалифицирам от програмист в адвокат. Защото създаването и на най-елементарната програма би могло да наруши нечии патент. И аз трябва внимателно да проуча и изследвам всеки един програмен ред а също и да изчета милионите страници патенти да не би да нарушавам някои от тях. Същото важи и за бизнес методите – за справка виж патентования метод за пазаруване – ако някои иска да направи електронен магазин, то според патентото право той ще e w нарушeние на правата на “авторите” им. Кратка справка за уеб дизайнерите – ПОЧТИ ВСИЧКИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЕДИН ТЪРГОВСКИ УЕБ САЙТ СА ПАТЕНТОВАНИ В ЕВРОПА (за невярващите: Patented European webshop).

Добре де, ами ако решим все пак да използваме нещо, което е вече патентовано? Ами няма проблеми – стига да си платим лицензите. При условие че ни бъде позволено от големите компании, които ги притежават (малко статистика за патенто-притежателите в Европа – тук). Което също ме навява на някои мисли… Някои да се сеща за феодалния строй и крепостничеството?!

“Какво ме интересува – аз не съм нито програмист, нито уеб дизайнер. Какво ме засяга!”. Сигурно нямаше да ви засяга ако живеете на самотен остров извън обсега на цивилизацията. Но понеже всички сме в една и съща Матрица, т.е. живеем в държави чиито администрации използват софтуер, купуваме от магазини, които се снабдяват през Интернет,а личните ни данни, банките ни и здравеопазването ни използват същия този софтуер то патентоването на идеите в тях означава оскъпяване на продукта и това ще се отрази най-вече на крайният потребител. Защото компанията производител няма да загуби – тя просто ще отчете по-големи разходи (за лицензирането) и ще ги пренесе в цената за крайният потребител. Просто, нали!

А Отворения Код и Свободния Софтуер? Несъмнено те ще пострадат също. Дори повече от собственическия (proprietary) “затворен” код. Заради тяхната природа ще е много по-лесно да се проверяват за нарушаването на патенти. Може би точно в това се крие и тяхната сила – още в зародиш евентуалните патенти биха били “изкормени” от кода. Това не би попречило обаче на обратния процес – на патентоването от големи компании на идеи ВЗЕТИ от програми с отворен код (примери има доста – например тук). Сещам се за българската поговорка “Който плаща (повече), той поръчва музиката”. Някакви въпроси за това кой ще залудо ще работи и кой ще прибира парите?!!!

Добре де, не е дошъл края на света. Наистина. Някой спомня ли си Царя от “Малкият принц” на Екзюпери? Той беше мъдър, защото издаваше само заповеди, които могат да бъдат изпълнени. По същата логика ако закон за авторското право бъде приет и се окаже, че е твърде обременяващ (а той със сигурност ще бъде), просто софтуерните разработки ще се преместят в държави, където няма подобно законодателство. Например… Китай. С 1/5 от световната популация, потенциално огромния си пазар, извор на интелектуален капацитет и работна сила разработките правени там лесно ще настигнат и надминат тези на обременените с патентно право държави. Да не споменавам евтината изработка и съответно – ниската крайна цена. Което автоматично ще го направи по-изгоден и конкурентно способен спрямо продуктите на патентно-ориентираните икономики. В крайна сметка това, в което демокрацията се проваля, пазарът ще успее. Естествено това е само хипотеза, но кой знае… може би в крайна сметка теориите за завладяването на западния свят от “жълтата раса” няма да се окажат измислици! (повод за размисъл относно Световната конспирация).

В заключение – светлина в тунела има и надеждата още не е загинала. Както се казваше в един филм от недалечното минало – “Истината е някъде там”. Още не е късно да се подкрепи идеята против софтуерните патенти – сайтове като NoSoftwarePatents.com и Foundation for a Free Information Infrastructure активно лобират за отмяната на софтуерните патенти в Европейският съюз. Дали ще успеят… искрено вярвам в това!

Източници:

• Council Presidency Adopts Software Patent Agreement Against Council’s Rules
• Как да не позволим на патентите да «затворят» отворените протоколи
• Авторското право – алюзии, аналогии, антиномии
• Проблемът софтуерни патенти
• Главоблъсканица за патентите и open source
• Повече за патентите и патентното право
• Patented European webshop
• European Software Patent Statistics
• Microsoft Seeks Patent On Virtual Desktop Pager
• The Dangers of Software Patents
• So, *Now* How Do You Feel About Software Patents?

Добавено на 8 Март 2005

Още по-изчерпателна информация по въпроса както и какви действия може да предприемем, за да се противопоставим срещу директивата за софтуерните патенти може да се намери тук (на български език).