Toshe and Tanya’s blog

This post is instigated by an article in Linux Journal called “Save the BBC from Windows DRM!”. The article raises few very reasonable concerns about BBC independance if media publisher decides to go Microsoft route to protect its on-demand content. Since I am currently living in UK and as such paying the TV License tax, I just could not miss the chance to say what I think about this issue, especially taking into account the money I must pay for the license (at the moment it is about 131.50 pounds for colour TV set per year). I am sure there are much better ways BBC could spent my money than just giving them away to a company known for abusing its monopoly to stifling inovations and smashing competition. I would rather prefer to see my money invested in improving the quality of the content and making it more accessible to the public.

As advised at the end of Linux Journal article I visited BBC Consultation page and filled out the questionaire. I also decided to publish it on my blog, to make sure my concerns will not dissapear buried under the usual bureaucracy typical for large organizations. Below are the questions and my answers.
Continue reading ‘BBC consultation about on-demand services’ »

Този постинг е провокиран от статията на Памела Джоунс (Pamela Jones), редакторката на Groklaw.

Сигурно на всеки му се случвало като малък да отвори стенния часовник, за да види къде се крие кукувичката. Или да изтърбуши току-що подарения робот-играчка, за да го накара да тича вместо само да ходи. Или пък дори да разглоби радиото, за да си направи собствена радиостанция. Аз със сигурност съм правил тези неща. Водени от любознателността и авантюристичния дух всички от нас са правили своите малки открития докато се формира представата ни за света такъв, какъвто го възприемаме понастоящем. И докато не винаги резултатите от нашите експерименти са успешни (часовника така и не проработи пак, робота спря даже и да крачи а от радиото работеща остана само антената) и не всички са щастливи от тях (баба и дядо останаха без любимия си унгарски часовник) то удовлетворяването на любопитството ни е достатъчна награда и стимул към нашето въображение и съзидателност. А с натрупаният опит всеки следващ наш експеримент става все по-сложен, по-интересен и (в повечето случаи) по-малко деструктивен. (Аз лично след третия разглобен часовник се научих, че не трябва да вадя пружината от него, тъй като после е почти невъзможно да я върна обратно.) За някои хора интересът как работят нещата около нас остава и след детството им и определя по-нататъшната им професионална ориентация. И ако повечето детски опити за разгадаване на тайните имат минимални последици (тежки въздишка от собствениците на часовниците и поступване от родителите), то в света на възрастните може да има сериозни поражения върху финансовото състояние и свободата на индивида. Процесът на разгадаване на тайните на функционирането на продукти и системи посредством тяхното разглобяване е познат под термина “реверсивен инженеринг” (reverse engineering). За разлика от придобиването на научно познание в случая на реверсивен инженеринг разглобяваните продукти и системи са произведени от други хора или фирми. Евентуално в определението може да бъде включено и създаването на аналогичен продукт или система за да се докажат верността на изводите от реверсивния инженеринг. (Не твърдя да съм изчерпателен с определенията. Изглежда дори самите изследователи не могат точно и ясно да дефинират посочените термини.) Съществуват условно два начина за реверсивен инженеринг - тип “бяла кутия” (white box) и тип “черна кутия” (black box). При първият тип е достъпна вътрешната структура на изследвания обект (система). При втория обектът се разглежда като непозната структура и за процесите в нея може да се съди само по нейните входно-изходни характеристики. С други думи се подава въздействие на входа на обекта (в случая на система се подава входна информация), отчита се отговора на това въздействие и след анализиране на резултатите се правят модели на вътрешната структура. Процесът се повтаря, докато изработените модели могат да предвидят резултата от произволно входно за обекта или системата въздействие. Въз основа на тези модели впоследствие могат да се изработят аналози на обектите или системите. Както лесно може да се предположи изследването на “бели кутии” е далеч по-лесно от изследването на “черни”. За съжаление в реалния живот случаите с черни кутии е далеч по-често срещан от тези с бели. Защо е така?

Скриването на вътрешната структура често значително улеснява потребителите на обектите. Например на един шофьор на автомобил не е необходимо да познава устройството на двигателя с вътрешно горене, за да го управлява. От друга страна ако има това познание, то той ще е може да се справи далеч по-добре в случай на повреда - ако не да я отстрани самостоятелно, то поне да я локализира, поръча заместител или уведоми съответните ремонтни бригади. В съвременният свят обаче съществуват толкова много взаимосвързани системи от обекти, всеки от които е достатъчно сложен сам по себе си, че е практически невъзможно за един човек да има познание по всичко едновременно. Но това което е невъзможно за един е постижимо за общността. По-късно ще се спра на тази аналогия, когато коментирам възможностите на общността на свободния софтуер да се справя с проблемите с които обикновеният разработчик или потребител се сблъскват.

Следва продължение…

Явно темата за софтуерните патенти е разтревожила доста от мислещите хора и специалистите в ИТ сферата. За съжаление обаче влиянието на решението на Съвета на Европейският съюз засяга нещо повече от “патентоспособността на изобретенията свързани с компютри”. В отвореното писмо на Йонас Мабе (Jonas Maebe), член на борда на Фондацията за Свободна Информационна Инфраструктура (Foundation for a Free Information Infrastructure - FFII), което може да се намери тук, се подлага на съмнение самата демократична основа на взимането на решения в Европейският съюз.

Continue reading ‘Софтуерните патенти и (липсата на) демокрацията’ »

Днес е тъжен ден за европейската демокрация. Накратко - Европейският Президентски Съвет прие директивата за софтуерните патенти от 18 Май 2004 (повече по темата може да се намери тук (на български) и тук, а отзивите и повече новини относно патентите може да се намерят на сайта на FFII). Какво означава това? Ето и моята интерпретация на събитията както и малко прогнозиране за влиянието им върху бъдещето на цялата индустрия.

Continue reading ‘Патентите и световната конспирация’ »