След последния постинг се замислих в какви коловози всъщност е влязло ежедневието ми. Дали хроничната липса на време и свързания с това дефицит на творчески изяви се отразяват на и без това малко посивялото ми съществование?! Всъщност не мога да се оплача от липса на емоции, но от съвсем друго естество. Достатъчно е да хвърля поглед на статистиката за в блога, за да се уверя че почти 90% от последните постинги се въртят около нашия “малък шеф”. Не че е лошо. Даже напротив. Но освен семейните радости и неволи също такъв голям процент от времето мисълта ми витае из коридорите на Матрицата – онзи изтъкан от TCP/IP връзки, хилядите рутери и суичове, милиони уеб сайтове, милиардите емейли и безбройните взиращи се в екраните умове вплетени в конгломерата наричан просто Интернет. От времето на първия ми (зает от приятел) 1200 бодов модем (без корекции, с чиста скорост 100 байта в секунда) Интернет неусетно се е превърнал моето постоянно местожителство.
Continue reading →