Още една поучителна история, разказана ми наскоро от Жоро.

Един беден рибар си вървял с улова си – две риби. Срещнал го един богат лондонски бизнесмен. Той се спрял и запитал рибаря:
- Какво правиш?
- Ами прибирам се вкъщи.
- А това какво е?
- Улова ми за деня. Жената ще ги сготви, ще хапнем, ще пратим децата на училище, ще се обичаме с жената, и после ще се излегна на сянка под палмата с бирата на сиеста.
- Хм, ами утре?
- Утре сутрин ще отида до морето, ще уловя две риби и пак като днес.
- Виж какво ще ти кажа. Аз съм едър бизнесмен (® Милен) и ги знам тия работи. Ще ти какво да направиш да станеш богат.
- Еми, добре.
- Слушай сега. Първо ще почнеш да ловиш четири риби – две за теб и семейството ти и две ще отидеш на пазара да ги продадеш. Спечелените пари ще слагаш в банка.
- Добре, ами после?
- Като събереш повече пари, ще си купиш мрежа и ще ловиш още повече риба, която да продаваш. И парите пак ги слагаш в банка.
- Ами после?
- Като събереш още пари ще си направиш фирма и ще си наемеш работници да ловят още повече риба. Продаваш я и слагаш парите в банката.
- Добре де, ами после?
- Като събереш още повече пари ще си отвориш рибна борса и ще започнеш да предлагаш стока на големите магазини. И парите – пак в банката.
- После?
- Парите вече ще станат още повече и скоро ще можеш да си позволиш да изнасяш риба из целия свят и да станеш много богат и всички ще работят за тебе.
- Хм, и после?
- После си купуваш целия плаж край морето и ще можеш цял ден да си ловиш риба, да си пиеш бирата и да си имаш сиеста по цял ден.
- Добре де, ама аз това и сега си го имам!

Поуката от историята? Може би малкият принц пак да ви помгне.

П.П. Това, за което говори бизнесмена тук го наричат “rat race”.

По някакво странно съвпадение днес имам желание да пиша в блога, необходимото време за това действие + допълнителен стимул от Иван – моят най-голям критикар (добре го даваш Иванкис – държиш ме във форма). Вчера в Обединеното Кралство беше почивен ден – банк холидей. Когато почиват банките, никой не работи. Нещо като нашите национални празници. Но като практични и предимно финансово-ориентирани хора, англичаните не си избират празниците според националните победи или възрожденски идеали. Моята първоначална идея да си полафя онлайн с приятели и да попълня малко липсващите дупки в блога си остана само като идея. Unreal 2 и Python ми изядоха малкото време, което Таня ми отпусна… (ах, ух… не беше нарочно) … времето което посветих на компютъра. Особено Unreal-a. Последните ми save-ове бяха от февруари. А по-предишните – от миналата година. Но за трите почивни дни успях да мина повече нива, отколкото за предишната половин година. Голяма краста, ей. А със змията се заядох по простата причина, че съм обещал на Таня да превърна програмата за намаляването на снимките от фотоапарата от свещенодействие (разбирай въвеждане на странни команди в конзолата) във вид удобен за нея (един бутон “Choose folder” и един още по-голям “Resize”). Е, и този път не се сработих с графичния интерфейс, затова пък направих нов модул и капсулирах кода в обекти. Сега е супер елементарно да се добавят различни графични библиотеки и да се сменя качеството на рендиране за снимките. За пореден път се убеждавам, че с Питона съм в пъти по-производителен отколкото с Джа(б|в)ата. Продължавам също да чета за следващия сертификационен изпит. Междувременно английското ежедневието ме заля с пълна сила – четирите папки с документация (хартиена!), събирана през последната една година мина за пореден път през подредба и чистка. Няма как – като един “едър бизнесмен” (® Милен) трябва да пазя какви ли не документи (хартиени). Да не говоря, че скоро и данъци трябва да се плащат… Няма как – “смъртта и данъците са неизбежни” (Бенджамин Франклин). Между другото докато търсих автора на току-що цитираната фраза се натъкнах на секцията за данъците в Укипедиа. Особено ме развесели този на Дългас Адамс: “I’m spending a year dead for tax reasons.” Затруднявам се да го преведа – британски хумор.

Друго важно събитие през изминалата седмица беше гледането на Епизодът. Не просто някой епизод а Епизод III – Отмъщението на ситите (върху гладните). Трябваше да изгледам шестте епизода, за да схвана най-сетне историята в цялата и пълнота. Излишно е да споменавам, че филма ми хареса. Може би само преминаването на Анакин към Тъмната страна бе малко пресилено. Първоначалните надписи “A long time ago in galaxy far, far away…” ме върнаха двайсетина години назад във времето на светлото бъдеще, когато в кино Балкан татко ми четеше субтитрите. Аз още не познавах буквите. Сега чак се чувствам малко празен. Свърши се. Дано след време Лукас да довърши и последните три серии. Надявам се някой ден аз самия да чета субтитрите на Епизод 9 на моите внуци.
Ще поживеем, ще видим.

П.П. Иванкис, рапорт даден!

-… От всекиго трябва да се изисква – продължи кралят – това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума. Ако заповядаш на народа си да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
- Е, ами моят залез? – напомни му малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не го забравяше.
- Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но според моята наука за управление ще почакам, докато условията станат благоприятни.
- А кога ще бъде това? – осведоми се малкият принц.
- Хм! Хм! – отговори му кралят, като преди това погледна дебелия си календар. – Хм! Хм!… Ще бъде към… към… ще бъде довчера към седем часа и четирийсет минути! И ще видиш как добре ми се подчиняват.
…
“Възрастните са доста странни”, каза си малкият принц, докато пътуваше.

Из “Малкият принц” на Антоан-дьо сент Екзюпери

Ето една поучителна история, която чух днес.
Действието се развива в Лондон, наши дни. Става дума едно виенско колело. Едно голяяямо виенско колело. По-точно става дума за Окото на Лондон (London eye). малко предистория: Окото на Лондон е било построено малко преди 2000-ната година от British Airways като атракция за посрещането на новото хилядолетие. Първоначално идеята е била да бъде разглобено след една година, но впоследствие голямата му популярност го прави един от отличителните знаци на града, привлича множество чуждестранни туристи и допринася за местната икономика. Това, което го прави уникално сред останалите виенски колела не е само размерът му (140 метра) , нито само теглото му (1700 тона), нито само броя на “пасажерите” му (15000 на ден), а фактът, че оста му се държи на един единствен “крак” – рамката, която придържа оста. Та историята е за точно този “крак”. По-голямата тежест на Окото се държи от плаваща платформа и ограничители, поставени в река Темза. Но “кракът” е разположен на брега върху няколко квадратни метра площ. Собственикът на тази площ изведнъж решава, че не му стигат 65-те хиляди паунда годишно за наем и решава лееекичко да вдигне наема…. на 2.5 милиона паунда. Мдаа… някой ще го нарекат алчност или рекет, други просто бизнес. Но ето го и поучителния край на историята. Кметът на Лондон изправен пред алтернативата да загуби една от забележителностите на града си (и евентуално следващите избори) реагира бързо и постановява следното – ако собственикът на земята повиши наема, то кметството ще изземе собствеността от настоящият и притежател и ще наложи съразмерни данъци върху него. И това е напълно законна процедура – тъй като настоящия собственик не е наследил земята, а е купил и няма кралска кръв, то спред закона в Обединеното кралство държавата има право да конфискува земята, особено ако нейният собственик доказано действа против интересите и. В случая каузата е правдива и в интерес на всички… освен на алчния милионер. Както е казал народа: каквото повикало – такова се обадило!

Чудя се дали и в България някога ще видя нещо подобно…