След последния постинг се замислих в какви коловози всъщност е влязло ежедневието ми. Дали хроничната липса на време и свързания с това дефицит на творчески изяви се отразяват на и без това малко посивялото ми съществование?! Всъщност не мога да се оплача от липса на емоции, но от съвсем друго естество. Достатъчно е да хвърля поглед на статистиката за в блога, за да се уверя че почти 90% от последните постинги се въртят около нашия “малък шеф”. Не че е лошо. Даже напротив. Но освен семейните радости и неволи също такъв голям процент от времето мисълта ми витае из коридорите на Матрицата – онзи изтъкан от TCP/IP връзки, хилядите рутери и суичове, милиони уеб сайтове, милиардите емейли и безбройните взиращи се в екраните умове вплетени в конгломерата наричан просто Интернет. От времето на първия ми (зает от приятел) 1200 бодов модем (без корекции, с чиста скорост 100 байта в секунда) Интернет неусетно се е превърнал моето постоянно местожителство.

Като се замисля тази аналогия хич не е преувеличение – за последните седем години си имам постоянен емейл адрес (моят дом), имам си любими интернет сайтове (еквивалента на кръчмите и кафенетата) и солиден брой приятели в различните системи за незабавни съобщения (ех да му се не види, как да преведа Instant Messengers!), с които да си полафя (чатя май е по-модерната дума). Дневните новини не ги получавам от някоя от манипулираните телевезионни (по-скоро телеВидиотни) канали, нито от вестниците (или поне не от хартиените). Споровете по горещи (разбирай политически, но не ТАЗИ политика – чети нататък) теми или клюките по последните моди (но не ТЕЗИ моди) също не са това, за което повечето хора се сещат. Интернет промени не само начините по които се консумират предаванията, обсъждат новините и коментират политиката. Самите твърдения промениха своя смисъл. Ето например за мен новините за деня не включват последните простотии направени от “звездата Хикс”, изказванията на “политика Игрек” или последната чалга на “певицата Зет” (всъщност да правиш чалга не е необходимо да си певица – достатъчно е да имаш голяяям бюст). В моя си свят “новината” е излизането на последната версия на любимата дистрибуция или интервюто с известен разработчик на Линукс ядрото. Политиката се е трансформирала в лобирането на ценостите на свободния (“free as a speech”) пред отворения (“open source”) код или предимствата на Творческия Лиценз с Признание за авторството (Creative Commons – Attribution) пред Творческия Лиценз за Споделяне и Не-комерисални Цели (Creative Commons – Share Alike, Non-commercial). Да не споменавам пък вечната “политическа” битка между GPL и BSD или безкрайните политически аргументи сред средите на Дебиан разработчиците за включването на не-съвсем-свободен-софтуер в цетралния им архив. (Ако на някой от четящите тук това му звучи като каламбур, не се притеснявайте – по същия начин на мен ми звучат обясненията на политическите програми на съвременните партии.) Въобще в моя свят совите хич не са това, което са! Даже такова просто нещо като един разговор в този свят е странна смесица от разни емотикони (тези малки човешки личица с физиономии), интернет адреси или криптирани съкращения. Даже ругаенето е придобило по-електронна форма – вместо да пратиш някого “на майната си”, някак си по-лесно е да му кажеш “я ходи да Google-иш”. Забравих да спомена игрите в мрежа… но по-добре да не рискувам да започна тема, която ще ми отнеме остатъка от нощта.

Като се замисля по-сериозно, трудно ми е да кажа в кой от двата свята прекарвам повече от времето си – този в офлайн света на хартиените вестници, телевизията и политическите партии или в този на Истинските Интернет Неща. Та затова просто си казвам, че живея в Матрицата. И май не съм единствен. Хубавото е че вратите на моят блог дом в Матрицата са винаги отворени (освен за гадните спамъри… мамицата им!) и знам за още толкова много други отворени врати които ме чакат. Така че … до следващото включване. Сега “плъгвам” жака в мозъка и се пренасям в “Реалния Свят”.

# Tryng remote host… connected
# Send public key… key exchanged
# Handshake… completed
# Connection established.
…
Хаха, Нео, Тия още си мислят че живеят в Реален Свят. Я ми зареди един first-person shooter мултиплеър за остатъка от вечерта.

# Connection to host lost.
# End of transmission.

Следва: Един ден в Матрицата – разписание по часове и минути.